17 abr 2022, 18:35  

За тъжни птици знам къде е раят 

  Poesía » Otra
540 5 9

Една душа, а стига ли за всичко,
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?

 

Все тъжна си, на топчица е свита
душицата ти – всеки земен грях
тежи ти. Как с олово се полита,
лети и се възрадвай, като тях.

 

На тях им стигат житце и да блесне
сред мокрите тревици ручей тих,
живей по птичи, толкова е лесно,
но вместо трели – се измъчваш в стих.

 

Перцата им, виж весело сияят,
не мислят много. Днес и утре пак.
За тъжни птици знам къде е раят –
в стомаха на махленски котарак...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??