За тъжни птици знам къде е раят
Една душа, а стига ли за всичко,
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?
Все тъжна си, на топчица е свита
душицата ти – всеки земен грях
тежи ти. Как с олово се полита,
лети и се възрадвай, като тях.
На тях им стигат житце и да блесне
сред мокрите тревици ручей тих,
живей по птичи, толкова е лесно,
но вместо трели – се измъчваш в стих.
Перцата им, виж весело сияят,
не мислят много. Днес и утре пак.
За тъжни птици знам къде е раят –
в стомаха на махленски котарак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
