(За)вещание

(За)вещание

 

1. За вас:

 

Нека се възпее Името!

Да се тачи! То! Нека...

като мъглив порив 

на безсилие прикрито!

Като краснобагрен дим 

в главите Ви... 

от мислите 

раз би ти.

 

Безименни именици! 

Сведете до абсурд 

нищетата на бедняка - вий!

бездушни

слепи

хулигани -

плът на Смъртта!

Освободете неразумния порив на простака;

пуснете Го да гние в немота.

 

- Кого?!

 

Щом можете

— сторете го!

БЕЗверници.

Окървавете вий сърцевината на човек, 

но разума  

сакрален

оставете...

онеправдани

клетници...

да тлее сам, но силен

в удавническия ни век.

 

Молете се за описателност; 

за позитив всеобщ и кървав... 

Но! Знайте че до проницателност 

не ще достигне разумът ви гърбав.

 

Като копеле да стене по незнайни локали 

оставете мисълта си. 

Че за нея ли са страдали 

заблудените човешки маси?

 

2. От тях:

 

Да унищожим света,

да го разпорим!

като Животно да го одерем!

Стенете! О, вий 

чеда на разума!

Ний няма горчивия ви плод да наберем! 

плодът за Нас е участ!

ектение безгласно!

не Ни трябва милост, 

а само Черен знак 

да сочи пътя Черен,

с черен глас да пита Нас 

през крясък

Черното и вехтото питание: - ясно?

 

Насоки за пътеки бледи

О, Нощ на тайни!

Но дори и Нощ не е, Гео,

нито безименни са тия тайни, 

А разчертани с кървав почерк... Явни!

 

И навярно равни

на себе си по простота, 

на другиго по яснота.

 

Но няма я нея! 

Оварварената съдба! 

Не я и търсим, ний смелите, 

готовите за масов бой, за нов живот! 

Не възходен! Нито безконечен!

А безкръвен 

богохулствен 

и сакат 

без-милост-но

от милостта

отвлечен!

 

ти! съдба Грозна!

олицетворение безлико!

приеми своя образ Печален; 

изчезни като илюзия на спомена 

със Страдание Велико! 

ти! Похити гласа наш -

нереален!

 

изхрачи се в 

стъпките Ни 

- кални;

 

затрий 

желания наши 

реални.

 

3. За нея:

 

Изгний ти, Музо!

Гроба си ти изкопай сама! 

Нека гробар ти бъде тя - съдбата - 

и като неискан, непоканен кум 

да кумува

на сватбата ти мрачна -

изпод трънени венци

съзнанието твое 

да накара

да робува!

 

Не излизай нивга от пръстта! 

Как силно искаме те, 

Сроднице чужда!

Своднице грозна,

но Наша!

зората твоя ще погазим!

и двете ти лица Ний ще намразим! 

 

По волята Наша,

сред мълчание твое -

Плача твой дори

ще наричаме “своe"!

 

4. От нас:

 

И нека!

Тромаво да крачим ний

към Края!

Да пеем песните на нашия живот 

фалшив.

Да славим вечно земното падение 

на Рая!

Всичко ний да посечем с морала 

крив.

 

Давай! Раздери се! “Земен шар”! 

Калѝ Ни в ужас от етичното!

води Ни след материалния ти дар!

 

и расата ни 

ти

върни

в първичното.

 

Амин.