20 dic 2011, 12:59

За всеки път, когато...

1.3K 0 0

За всеки път, когато исках да крещя,

но само тихо свивах рамене;

за всички дни, в които исках да летя,

а грубо в камъните търках колене,

за всяка думаплахо премълчана,

за всяка мъчно скрита рана,

за всеки опит следващ за промяна,

за всяка радосттайно преживяна,

за всяка мисъл, трепет, смях,

за нощите, пропити с страх,

за дните дългибезконечни,

за постъпките тъй грубинечовечни,

за всичко казано и премълчано,

за всичко дирено и пропиляно,

за бедността на ценностните ми богатства,

за чиято шир благоприятства

мойто разболяно същество

обвито в черно, слузно вещество,

презряно от понятния всемир,

поканено при Дявола за пир.

То храни се със собствената плът,

изпива черната си кръв

наказано завинаги да броди,

между световете да пълзи, да ходи,

но скрито за познати да остава.

На светли дни се не надява,

куцукайки през ад и рай препуска,

но да се подслони сред тяхне се допуска.

Така обречено на празна вечност,

то губи някогашната си човечност,

която по-преди не бе ценило

и що превърна го във същество изгнило.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...