За всеки път, когато исках да крещя,
но само тихо свивах рамене;
за всички дни, в които исках да летя,
а грубо в камъните търках колене,
за всяка дума – плахо премълчана,
за всяка мъчно скрита рана,
за всеки опит следващ за промяна,
за всяка радост – тайно преживяна,
за всяка мисъл, трепет, смях,
за нощите, пропити с страх,
за дните дълги – безконечни,
за постъпките тъй груби – нечовечни, ...