7 mar 2008, 19:45

За забравените

  Poesía
738 0 1
Едно дете... тъй мило и любезно,
едно дете... тъй умно и чудесно.
Едно момче - една душа осиротяла
едно момче, което... тъга ми навява...

Една съдба... тъй млада и нежна,
една съдба... тъй скръбна и сърдечна.
Един живот на една душа осиротяла,
този живот - ах, колко тъга ми навява.

Онази жена... тъй зла и коравосърдечна,
онази жена... тъй черна и... вечна...
... жена, създала Човек гениален,
един Човек - толкова специален...

Човек, чиито очи търсят любов,
очи, търсещи шанса си нов.
Шанс, който не всеки дава -
шанс, от който НЕ се осиротява!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте!Искам да направя едно пояснение-това стихотворение е написано по повод на тъгата и горчивината,които изпитвам,когато видя едно момченце- сираче от съседния ми блок,което е изоставено от своите родители и живее с баба си и братчето си в голяма мизерия и в очакване на социални помощи..

























































Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...