За забравените

7 mar 2008, 19:45

Poesía

517 0 1

Едно дете... тъй мило и любезно,
едно дете... тъй умно и чудесно.
Едно момче - една душа осиротяла
едно момче, което... тъга ми навява...

Една съдба... тъй млада и нежна,
една съдба... тъй скръбна и сърдечна.
Един живот на една душа осиротяла,
този живот - ах, колко тъга ми навява.

Онази жена... тъй зла и коравосърдечна,
онази жена... тъй черна и... вечна...
... жена, създала Човек гениален,
един Човек - толкова специален...

Човек, чиито очи търсят любов,
очи, търсещи шанса си нов.
Шанс, който не всеки дава -
шанс, от който НЕ се осиротява!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сев (Севда)

2008-03-08T10:54:43+02:00

Здравейте!Искам да направя едно пояснение-това стихотворение е написано по повод на тъгата и горчивината,които изпитвам,когато видя едно момченце- сираче от съседния ми блок,което е изоставено от своите родители и живее с баба си и братчето си в голяма мизерия и в очакване на социални помощи..