7 mar 2008, 19:45

За забравените

  Poesía
735 0 1
Едно дете... тъй мило и любезно,
едно дете... тъй умно и чудесно.
Едно момче - една душа осиротяла
едно момче, което... тъга ми навява...

Една съдба... тъй млада и нежна,
една съдба... тъй скръбна и сърдечна.
Един живот на една душа осиротяла,
този живот - ах, колко тъга ми навява.

Онази жена... тъй зла и коравосърдечна,
онази жена... тъй черна и... вечна...
... жена, създала Човек гениален,
един Човек - толкова специален...

Човек, чиито очи търсят любов,
очи, търсещи шанса си нов.
Шанс, който не всеки дава -
шанс, от който НЕ се осиротява!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте!Искам да направя едно пояснение-това стихотворение е написано по повод на тъгата и горчивината,които изпитвам,когато видя едно момченце- сираче от съседния ми блок,което е изоставено от своите родители и живее с баба си и братчето си в голяма мизерия и в очакване на социални помощи..

























































Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...