Заблудата ми

13 ago 2015, 1:08 2015-08-13T01:25:17+03:00

Poesía » De amor

331 0 3

Даa... и ти си мираж,

и последната моя заблуда.

И във този обречен колаж,

аз агнец, ти магьосница луда.

Проиграхме на покер съдба,

затъмнихме си пътя за двама.

И макар без привична вражда,

аз поех тоз, ти съседния хвана.

И загърбихме тучни и брод,

на дедите надежди, обети.

Че във някой далечен живот

сто наследници, родът ще свети.

Но подхвърли ми сняг от слова

и в сърцето омраза преплете.

И потърсих аз праг и съдба,

и заудрях вратата с ръцете.

Ти, здравей самота и в ръжта

аз затихнал се скрих по принуда.

И последната “мила” в лъжа,

до последната моя заблуда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.