Заблудата ми
Даa... и ти си мираж,
и последната моя заблуда.
И във този обречен колаж,
аз агнец, ти магьосница луда.
Проиграхме на покер съдба,
затъмнихме си пътя за двама.
И макар без привична вражда,
аз поех тоз, ти съседния хвана.
И загърбихме тучни и брод,
на дедите надежди, обети.
Че във някой далечен живот
сто наследници, родът ще свети.
Но подхвърли ми сняг от слова
и в сърцето омраза преплете.
И потърсих аз праг и съдба,
и заудрях вратата с ръцете.
Ти, здравей самота и в ръжта
аз затихнал се скрих по принуда.
И последната “мила” в лъжа,
до последната моя заблуда.
© Боби Златанов All rights reserved.
