23 mar 2011, 20:43

Забраненият град

  Poesía
865 0 0

 Забраненият град, обвит от мъгла, която

изяществото и красотата в прегръдка свива,

паметник на труда вече е, когато

времето пребори мъглата сива.

С изяществото до мен достига

история, пълна със страдания

за момиче, което единствено да бъде иска
и император, живеещ във век на полигамия.

Стандартът на вековете безмилостно убива

упорството на императора принципите  да запази,

а момичето любимо, обичайки, загива,

като отказва да се подчинява на капризи.

Митът за Забранения град трагичен,
възпяващ изяществото и красотата,
съживява пред очите ни разказа епичен
за любовта на ”синът на небесата”.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...