Mar 23, 2011, 8:43 PM

Забраненият град

  Poetry
866 0 0

 Забраненият град, обвит от мъгла, която

изяществото и красотата в прегръдка свива,

паметник на труда вече е, когато

времето пребори мъглата сива.

С изяществото до мен достига

история, пълна със страдания

за момиче, което единствено да бъде иска
и император, живеещ във век на полигамия.

Стандартът на вековете безмилостно убива

упорството на императора принципите  да запази,

а момичето любимо, обичайки, загива,

като отказва да се подчинява на капризи.

Митът за Забранения град трагичен,
възпяващ изяществото и красотата,
съживява пред очите ни разказа епичен
за любовта на ”синът на небесата”.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....