Mar 23, 2011, 8:43 PM

Забраненият град

  Poetry
868 0 0

 Забраненият град, обвит от мъгла, която

изяществото и красотата в прегръдка свива,

паметник на труда вече е, когато

времето пребори мъглата сива.

С изяществото до мен достига

история, пълна със страдания

за момиче, което единствено да бъде иска
и император, живеещ във век на полигамия.

Стандартът на вековете безмилостно убива

упорството на императора принципите  да запази,

а момичето любимо, обичайки, загива,

като отказва да се подчинява на капризи.

Митът за Забранения град трагичен,
възпяващ изяществото и красотата,
съживява пред очите ни разказа епичен
за любовта на ”синът на небесата”.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...