Забранено


Как така точно пък ти
дойде и ми донесе мечти?
Как така ти позволих и 
                 ти ме заблуди,
след като за мен заблудените бяха луди.


Какъв си ти такъв различен?
Защо на никой друг не приличаш?
Защо си представям с теб неща
далеч от тук, далеч от сега?


И устните ти не спират да ме викат,
но ръцете ти не само мойте дрехи събличат.
Говориш ми, помагаш ми да се събудя,
но неволно пропадам в друга по-лоша заблуда.

Слънце, хайде да се махнем от тук
само двамата, сами,
далеч от злите хорски очи.
Не могат ли тези мечти
да бъдат поне за малко истински?

Никой да не знае.
Никой да не пита.
Само ние,
само аз и ти, скитайки.

Чувствам - да, чувстваш май и ти.
И сега какво?
Да се борим ли или...?
Господи, защо?

Защото си различен, нали?
И аз различна съм от твоите.
Никой с нас няма да се съгласи.
А е невъзможно две птици да оцелеят сами.