27 мар. 2008 г., 20:19

Забранено

847 0 0

             Забранено


Как така точно пък ти
дойде и ми донесе мечти?
Как така ти позволих и 
                 ти ме заблуди,
след като за мен заблудените бяха луди.


Какъв си ти такъв различен?
Защо на никой друг не приличаш?
Защо си представям с теб неща
далеч от тук, далеч от сега?


И устните ти не спират да ме викат,
но ръцете ти не само мойте дрехи събличат.
Говориш ми, помагаш ми да се събудя,
но неволно пропадам в друга по-лоша заблуда.

Слънце, хайде да се махнем от тук
само двамата, сами,
далеч от злите хорски очи.
Не могат ли тези мечти
да бъдат поне за малко истински?

Никой да не знае.
Никой да не пита.
Само ние,
само аз и ти, скитайки.

Чувствам - да, чувстваш май и ти.
И сега какво?
Да се борим ли или...?
Господи, защо?

Защото си различен, нали?
И аз различна съм от твоите.
Никой с нас няма да се съгласи.
А е невъзможно две птици да оцелеят сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иянира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...