23 mar 2007, 15:00

ЗаБраВеНа!

  Poesía
1K 0 1
След седмица копнежи и надежди,
отново ще потъна в забрава,
но вече вечна, с гняв ще ме зарежда
и капка щастие не ще остане.
Очите ти не ще ги видя вече,
такива няма нийде по земята.
Защо ли ти си толкова далече?
Оставам сам самичка с мечтата -
мечтая да политна нависоко,
за да те видя все така красив
и да се хвърля в пропаст,
за да умра, но ти да си щастлив!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ИиФф ДддДддДД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....