Вятър хладен вее страшно вън,

свършва вече тоя празен сън.

Нощем мраз, студ и празнота са моите другари,

денем листопад от спомени остава да ме гали.

Изчезваш ти тъй както ме намери

и стъпки вече няма, нито звуци бели.

Внезапно появи се скришом в моя свят,

тръгваш си пак скришом и оставяш само мрак.

Съдбата е магьосница неблагодарна,

събира и разделя със чудовищна коварност.

За нас остава само пътя си да извървим,

да бъдем силни, да забравим и да продължим.

Но не, не ще забравя твоите топлина и нежност - да забравя не желая.

Не, не, не ще забравя погледа, усещането с теб - как да забравя?

Не ще забравя щастието, любовта и красотата в твоите очи,

когато устни вплитахме и обичана отпускаше се върху моите гърди.

Сбогом, бъди щастлива и все така красива.

Бъди свободна, волна, дива и неукротима.

Вземай с пълни шепи от света, прости ми

и моля те, недей забравя ме и любовта помни ни.