Забравени спомени
Вятър хладен вее страшно вън,
свършва вече тоя празен сън.
Нощем мраз, студ и празнота са моите другари,
денем листопад от спомени остава да ме гали.
Изчезваш ти тъй както ме намери
и стъпки вече няма, нито звуци бели.
Внезапно появи се скришом в моя свят,
тръгваш си пак скришом и оставяш само мрак.
Съдбата е магьосница неблагодарна,
събира и разделя със чудовищна коварност.
За нас остава само пътя си да извървим,
да бъдем силни, да забравим и да продължим.
Но не, не ще забравя твоите топлина и нежност - да забравя не желая.
Не, не, не ще забравя погледа, усещането с теб - как да забравя?
Не ще забравя щастието, любовта и красотата в твоите очи,
когато устни вплитахме и обичана отпускаше се върху моите гърди.
Сбогом, бъди щастлива и все така красива.
Бъди свободна, волна, дива и неукротима.
Вземай с пълни шепи от света, прости ми
и моля те, недей забравя ме и любовта помни ни.
