Къде е оня порой,
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива?

Къде е бурята, от която ни бе страх,
и разхвърляше чувства, в мъка облечени?
Не помним, топло е, а нима не е грях,
да идат на вятъра думи изречени?

Лято е, топли са дните, слънцето грее,
което сме искали е тук наведнъж.
И когато тъгата в сърцето узрее,
ще плисне забравеният от хората дъжд.

Явор Перфанов
15.07.2020 г.
Г. Оряховица