10 ene 2015, 17:59

Забравено сърце 

  Poesía » De amor
1316 0 9

Забравям всичко. Май, че остарявам...

За цял живот запомних само тебе.

Все чукам на дърво и се надявам

това да е любов, а не обсебване.

 

И лекарите тук се затрудняват

да се изкажат с точна диагноза...

Уж трябва с възрастта да поумнявам, 

но май ме е "нагазила" склерозата.

 

Случайно да си виждал на тавана

едно сърце, потънало във прах???...

Не го намирам... - май при теб остана....

Попитах просто, не, че ме е страх...

 

Ако е там, поне ще е "на сигурно"

и знам, че някой ден ще го откриеш.

И от прахта със нежност почисти го... -

макар забравено, все още бие!

 

Но ако мислиш, че ще ти потрябва,

вземи го - то е твое от години.

Сега си спомних!!! - ти от мен го грабна...

А болката - така и не отмина.

 

И щом боли, то значи, че съм жива!

Ако решиш, ела ми го върни.

За случая запазих... от горчивото...

Да пием! Ако искаш, остани...

 

Лондон 2015'

© Росица Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??