Забравено сърце
Забравям всичко. Май, че остарявам...
За цял живот запомних само тебе.
Все чукам на дърво и се надявам
това да е любов, а не обсебване.
И лекарите тук се затрудняват
да се изкажат с точна диагноза...
Уж трябва с възрастта да поумнявам,
но май ме е "нагазила" склерозата.
Случайно да си виждал на тавана
едно сърце, потънало във прах???...
Не го намирам... - май при теб остана....
Попитах просто, не, че ме е страх...
Ако е там, поне ще е "на сигурно"
и знам, че някой ден ще го откриеш.
И от прахта със нежност почисти го... -
макар забравено, все още бие!
Но ако мислиш, че ще ти потрябва,
вземи го - то е твое от години.
Сега си спомних!!! - ти от мен го грабна...
А болката - така и не отмина.
И щом боли, то значи, че съм жива!
Ако решиш, ела ми го върни.
За случая запазих... от горчивото...
Да пием! Ако искаш, остани...
Лондон 2015'
© Росица Чакърова All rights reserved.
