Така се изнизват дните,
всеки ден е ново начало на отминалия,
нова борба за насъщния и за малко щастие
в това наше съществуване, което наричаме живот .
И улисани в този борба, забравихме да се усмихваме,
да се радваме на това, че сме живи и здрави.
Забравихме да благодарим и за това,
което имаме и тръгнахме да се бием с вятърни мелници.
И вървим през пустинна мъгла,
без да виждаме слънцето.
Забравихме дори и да обичаме!
© Звезделина Василева Todos los derechos reservados