12.02.2010 г., 9:57

Забравихме

949 0 0

Така се изнизват дните,

всеки ден е ново начало на отминалия,

нова борба за насъщния и за малко щастие

в това наше съществуване, което наричаме живот .

 

И улисани в този борба, забравихме да се усмихваме,

да се радваме на това, че сме живи и здрави.

Забравихме да благодарим и за това,

което имаме и тръгнахме да се бием с вятърни мелници.

 

И вървим през пустинна мъгла,

без да виждаме слънцето.

Забравихме дори и да обичаме! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...