12.02.2010 г., 9:57

Забравихме

952 0 0

Така се изнизват дните,

всеки ден е ново начало на отминалия,

нова борба за насъщния и за малко щастие

в това наше съществуване, което наричаме живот .

 

И улисани в този борба, забравихме да се усмихваме,

да се радваме на това, че сме живи и здрави.

Забравихме да благодарим и за това,

което имаме и тръгнахме да се бием с вятърни мелници.

 

И вървим през пустинна мъгла,

без да виждаме слънцето.

Забравихме дори и да обичаме! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...