Така се изнизват дните,

всеки ден е ново начало на отминалия,

нова борба за насъщния и за малко щастие

в това наше съществуване, което наричаме живот .

И улисани в този борба, забравихме да се усмихваме,

да се радваме на това, че сме живи и здрави.

Забравихме да благодарим и за това,

което имаме и тръгнахме да се бием с вятърни мелници.

И вървим през пустинна мъгла,

без да виждаме слънцето.

Забравихме дори и да обичаме!