Забравям те, забравям погледа

Който нежно гледаше ме сутрин.

Забравям и гласа ти

Който ме привикваше към теб.

Забравям и усмивката

Която топлеше ме зиме.

Забравям любовта ти,

Лъжовна, но сладка като мед.

Забравям пръстите

Нежно галещи моето лице.

Забравям обещанията вечни,

Забравям щастието, болката,

Забравям топлината и смеха.

Забравям и сълзите

Които споделихме в трудни дни.

Забравям колко те обичам,

Забравям, че обича ме и ти.

И сега, събуждайки се от милувки,

Чужди, истински и топли,

Спомена за теб нахълтва във ума ми.

Гоня го, но без успех.

Че вечно ще те помня ме е страх,

Искам да забравя, да започна отначало.

Искам да живея, да обичам пак.

И плахо моля в този късен час

‘Забрави ме, за да те забравя аз’.