vega666 (Младен Мисана)
1555 14312
24 jul 2017, 14:58

Зачатие 

  Poesía
828 6 8

Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.

Навеждайки се над случайната тревичка,
ме сепва споменът за този древен миг.
И чуруликане на близка птичка
внушава, че животът е безлик...

Поискал с любовта да го заместиш,
грешиш, приятелю - замества ли се той?
Възможно ли е до синтез да смесиш
илюзия с великия покой...?

Не е възможно! Влюбеният страда
разбрал, че все в измама е живял.
За него е утеха и награда,
че този свят е сътворен от кал.

Тече безбрежната река на битието.
Отнася формите в неведом океан.
В последния ръкав, наречен Лета,
си вече сянка пред Плутонов храм.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички, които коментират, оценяват и поставят в Любими мои стихотворения, в частност и това. Бъдете здрави и нека вдъхновението не ви напуска!: M&M
  • Много ми хареса синтезирания образ на Влюбения!
    "Не е възможно! Влюбеният страда
    разбрал, че все в измама е живял.
    За него е утеха и награда,
    че този свят е сътворен от кал."

    Поздравления, Приятелю! С твое разрешение колекционирам в Любими.
  • Адмирации за стиха ти , Младене!
  • "Влюбеният страда, разбрал, че все в измама е живял.
    За него е утеха и награда,
    че този свят е сътворен от кал".
    Като няма изход и смъртта е желана. Поздрави!
  • Сложен изказ, не е безлик живота.Той има своят смисъл, има своите пътища и всеки потегля в един от тях.Младен не тръгвай по най трудния и сложен казус на живота..Поздравявам те за това, че си стигнал до извън битието на живота.
  • Всяка форма има жизнен цикъл.
  • Стиховете ти са много философски и ме карат да се задълбоча в размисъл за същността на битието... Поздравявам те! В любими.
  • Стремежът да видиш всичко те води никъде. Чувството в нас е истинско, стремежът да го изразим - неловък и тромаво превъплътен в действия и грешки, излишни тревоги. Благодарение на щастливите влюбени този свят съществува. Гротесков в очите ни, сладък като аромат на цветя. Човешкият елемент в същността ни взема превес и ни пречи да видим пълноценната картина, но какво изобщо е пълноценна картина, ако няма рамка, в която да я сложим?

    „И чуруликане на близка птичка
    внушава, че животът е безлик...“

    Или може би си търси ново истинско лице. Дали всичко е въпрос на превъплъщения?
    Често си мисля дали да не спра да публикувам, за да мога да коментирам спокойно стихове. Тук не се посреща добре човек да коментира и да получава коментари в замяна, защото обществото като цяло се е комерсиализирало и всичко приема за търговия. А е хубаво да можем да споделяме думите си при думи, които намираме за красиви, градим живот, гледна точка с тях.
Propuestas
: ??:??