Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка,
ме сепва споменът за този древен миг.
И чуруликане на близка птичка
внушава, че животът е безлик...
Поискал с любовта да го заместиш,
грешиш, приятелю - замества ли се той?
Възможно ли е до синтез да смесиш
илюзия с великия покой...? ...