Зачатие
Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка,
ме сепва споменът за този древен миг.
И чуруликане на близка птичка
внушава, че животът е безлик...
Поискал с любовта да го заместиш,
грешиш, приятелю - замества ли се той?
Възможно ли е до синтез да смесиш
илюзия с великия покой...?
Не е възможно! Влюбеният страда
разбрал, че все в измама е живял.
За него е утеха и награда,
че този свят е сътворен от кал.
Тече безбрежната река на битието.
Отнася формите в неведом океан.
В последния ръкав, наречен Лета,
си вече сянка пред Плутонов храм.
© Младен Мисана All rights reserved.
