31 may 2013, 15:21

Зачатъци на дъга

630 0 1

Удвоява се

всяко чувство - удвоява се...

със теб и е изкуство

за превръщане

на вопъла в предчувствие

за цветово завръщане.

 

Казваш и изгрява слънце

там гдето се е изляло,

докато още не потъне -

земята цяла

от проливния дъжд

на небесното одеало...

песента си в мен задръж...!


Пожелавам си -

ах, колко да те има...?!

Докато пролет, лято

и есен, зима

си заминат,

докато през мене

се преплита време

и където семето посято

е на рая с тебе -

там ме погреби...! 

 

                                                          Пожелавам си...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...