31 may 2013, 15:21

Зачатъци на дъга

633 0 1

Удвоява се

всяко чувство - удвоява се...

със теб и е изкуство

за превръщане

на вопъла в предчувствие

за цветово завръщане.

 

Казваш и изгрява слънце

там гдето се е изляло,

докато още не потъне -

земята цяла

от проливния дъжд

на небесното одеало...

песента си в мен задръж...!


Пожелавам си -

ах, колко да те има...?!

Докато пролет, лято

и есен, зима

си заминат,

докато през мене

се преплита време

и където семето посято

е на рая с тебе -

там ме погреби...! 

 

                                                          Пожелавам си...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...