Удвоява се

всяко чувство - удвоява се...

със теб и е изкуство

за превръщане

на вопъла в предчувствие

за цветово завръщане.

Казваш и изгрява слънце

там гдето се е изляло,

докато още не потъне -

земята цяла

от проливния дъжд

на небесното одеало...

песента си в мен задръж...!

Пожелавам си -

ах, колко да те има...?!

Докато пролет, лято

и есен, зима

си заминат,

докато през мене

се преплита време

и където семето посято

е на рая с тебе -

там ме погреби...! 

                                                          Пожелавам си...!