Заключена врата
зад мен остана,
пред мен
се ширна
океана
и чуждото небе...
Не тръгна
щастието с мен,
остана
в огнището
родно...
И гарван
злокобно
раните негови
нощем кълве,
и от гроб
запустял
носи вятърът
плачевния глас
на баща ми :
“Къде си дъще,
къде?”
Дейзи Патън
.•´¸.•*¨) ¸.•*¨)
(¸.•´ (¸.•´ .•´ ¸¸.•¨¯`•
© Дейзи Патън Todos los derechos reservados