Очи нямаше, за да види,
тя нямаше думи, да каже.
Мечти нямаше, в  които да вярва,
нямаше спомени даже.

Тя нямаше мисъл, ясна и светла,
жар нямаше в нея дори,
а той сърцето и търси дълбоко,
гледа я с тъжни очи.

В синята бездна на погледа скръбен
блестеше надежда една,
щеше да счупи стъклото студено -
безкрайно той вярва в това.

В стъклен затвор, крещяща от болка,
красивата млада душа,
ранена жестоко, студена и сива,
тя плащаше чужда вина.

А той удряше силно стената прозрачна,
удря я с голи ръце.
Стъклата очите красиви деряха,
по-тъмни от нощтно небе.

Очи имаше, с  които да гледа -
"Обичам те" казваше тя;
сърце имаше, с което да чувства...
Жестоко е всичко това!