21.10.2007 г., 12:17 ч.

Зад стъклото 

  Поезия
942 0 1
Очи нямаше, за да види,
тя нямаше думи, да каже.
Мечти нямаше, в които да вярва,
нямаше спомени даже.
Тя нямаше мисъл, ясна и светла,
жар нямаше в нея дори,
а той сърцето и търси дълбоко,
гледа я с тъжни очи.
В синята бездна на погледа скръбен
блестеше надежда една,
щеше да счупи стъклото студено -
безкрайно той вярва в това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Атанасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??