19 oct 2008, 21:10

Зад завесата

  Poesía » Otra
1.5K 0 5
С писалката пробивам листа,
петно от мастило,
нещо ми липсва.

Няма идея, муза и смисъл.
Нищото властва,
прави ме кисел.

Моят живот, моята дарба
топи се в тежкия въздух.
Коварна е стаята, топла завесата,
носи уют и вятър от прозореца,
аромат от навън, на цветя,
на пролетен ден, на слънце,
което не грее за мен,
което се пази да влезе
в моята стая.

Ароматът на люляк и окосена трева
едва ме полъхва и бяга навън
от влагата, от моя тежък парфюм,
с аромат на водка
и евтин тютюн.

Втренчен навън
през процеп в завесата
търся своята муза,
лудостта усещам я,
напира в мен,
мускулче трепва ми
в лявата буза.

Омраза ми дайте,
тя е ключът,
любов за брава
и смърт за награда!
Трагедия искам
и нека сега
светът да се срине,
зима да замени пролетта.
Нека и другите
почувстват страха
да си сам зад завесата,
втренчен в града!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нечарм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...