БезликКомик (Нечарм)
28 110
Oct 19, 2008, 9:10 PM

Зад завесата 

  Poetry » Other
1161 0 5
С писалката пробивам листа,
петно от мастило,
нещо ми липсва.

Няма идея, муза и смисъл.
Нищото властва,
прави ме кисел.

Моят живот, моята дарба
топи се в тежкия въздух.
Коварна е стаята, топла завесата,
носи уют и вятър от прозореца,
аромат от навън, на цветя,
на пролетен ден, на слънце,
което не грее за мен,
което се пази да влезе
в моята стая.

Ароматът на люляк и окосена трева
едва ме полъхва и бяга навън
от влагата, от моя тежък парфюм,
с аромат на водка
и евтин тютюн.

Втренчен навън
през процеп в завесата
търся своята муза,
лудостта усещам я,
напира в мен,
мускулче трепва ми
в лявата буза.

Омраза ми дайте,
тя е ключът,
любов за брава
и смърт за награда!
Трагедия искам
и нека сега
светът да се срине,
зима да замени пролетта.
Нека и другите
почувстват страха
да си сам зад завесата,
втренчен в града!

© Нечарм All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??