Зад завесата
С писалката пробивам листа,
петно от мастило,
нещо ми липсва.
Няма идея, муза и смисъл.
Нищото властва,
прави ме кисел.
Моят живот, моята дарба
топи се в тежкия въздух.
Коварна е стаята, топла завесата,
носи уют и вятър от прозореца,
аромат от навън, на цветя,
на пролетен ден, на слънце,
което не грее за мен,
което се пази да влезе
в моята стая.
Ароматът на люляк и окосена трева
едва ме полъхва и бяга навън
от влагата, от моя тежък парфюм,
с аромат на водка
и евтин тютюн.
Втренчен навън
през процеп в завесата
търся своята муза,
лудостта усещам я,
напира в мен,
мускулче трепва ми
в лявата буза.
Омраза ми дайте,
тя е ключът,
любов за брава
и смърт за награда!
Трагедия искам
и нека сега
светът да се срине,
зима да замени пролетта.
Нека и другите
почувстват страха
да си сам зад завесата,
втренчен в града!
петно от мастило,
нещо ми липсва.
Няма идея, муза и смисъл.
Нищото властва,
прави ме кисел.
Моят живот, моята дарба
топи се в тежкия въздух.
Коварна е стаята, топла завесата,
носи уют и вятър от прозореца,
аромат от навън, на цветя,
на пролетен ден, на слънце,
което не грее за мен,
което се пази да влезе
в моята стая.
Ароматът на люляк и окосена трева
едва ме полъхва и бяга навън
от влагата, от моя тежък парфюм,
с аромат на водка
и евтин тютюн.
Втренчен навън
през процеп в завесата
търся своята муза,
лудостта усещам я,
напира в мен,
мускулче трепва ми
в лявата буза.
Омраза ми дайте,
тя е ключът,
любов за брава
и смърт за награда!
Трагедия искам
и нека сега
светът да се срине,
зима да замени пролетта.
Нека и другите
почувстват страха
да си сам зад завесата,
втренчен в града!
© Нечарм All rights reserved.
