Стихотворението е написано по повод среща на випуск 1981 г. на Икономически техникум, гр. Луковит, която Стефан не доживя.
ЗАДОЧНА СРЕЩА
на Стефан
Приятели, не мога да съм с вас,
но заедно през времето ще минем,
и ще се върнем в оня весел клас,
от който вече ни делят години.
Ще седнем по местата си и пак
звънецът за учителя ще бие.
Учителю, учителю наш драг,
кажете ни, това не сме ли ние?!
Ще бъда с вас при първия ви тост,
за да ви кажа колко ви обичам
и като умен, и възпитан гост,
не ще се бавя твърде неприлично.
Без шум ще си отида, още щом
усетя, че неволно ви досаждам,
а вие пийте и за мен едно!
Желая ви сполука и надежда!
1996 г.
Добрич
© Румен Ченков Todos los derechos reservados