28 июн. 2006 г., 10:17

ЗАДОЧНА СРЕЩА

1.4K 0 13

Стихотворението е написано по повод среща на випуск 1981 г. на Икономически техникум, гр. Луковит, която Стефан не доживя.

ЗАДОЧНА СРЕЩА

             на Стефан

 

Приятели, не мога да съм с вас,

но заедно през времето ще минем,

и ще се върнем в оня весел клас,

от който вече ни делят години.

 

Ще седнем по местата си и пак

звънецът за учителя ще бие.

Учителю, учителю наш драг,

кажете ни, това не сме ли ние?!

 

Ще бъда с вас при първия ви тост,

за да ви кажа колко ви обичам

и като умен, и възпитан гост,

не ще се бавя твърде неприлично.

 

Без шум ще си отида, още щом

усетя, че неволно ви досаждам,

а вие пийте и за мен едно!

Желая ви сполука и надежда!

1996 г.

Добрич

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...