20 jul 2006, 9:59

Задушавам се

  Poesía
1.4K 0 21

Задушавам се от простотията,
която плъзга пипала навсякъде.
Задушавам се от лакомията,
на типове злокобни, някакви.

Задушавам се от хорска горделивост
и невежи със високо положение.
Задушавам се от нашата търпимост,
от това, че хора сме без мнение.

Задушавам се, че ни промиват
мозъците с чалга и сапунки.
Задушавам се, че за култура
банковите сметки ни са тънки.

Задушавам се, че сме във поза,
от която трудно се измъква.
Задушавам се, когато виждам,
че на улицата наша мръква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...