20 jul 2006, 9:59

Задушавам се

  Poesía
1.4K 0 21

Задушавам се от простотията,
която плъзга пипала навсякъде.
Задушавам се от лакомията,
на типове злокобни, някакви.

Задушавам се от хорска горделивост
и невежи със високо положение.
Задушавам се от нашата търпимост,
от това, че хора сме без мнение.

Задушавам се, че ни промиват
мозъците с чалга и сапунки.
Задушавам се, че за култура
банковите сметки ни са тънки.

Задушавам се, че сме във поза,
от която трудно се измъква.
Задушавам се, когато виждам,
че на улицата наша мръква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...