Jul 20, 2006, 9:59 AM

Задушавам се

  Poetry
1.4K 0 21

Задушавам се от простотията,
която плъзга пипала навсякъде.
Задушавам се от лакомията,
на типове злокобни, някакви.

Задушавам се от хорска горделивост
и невежи със високо положение.
Задушавам се от нашата търпимост,
от това, че хора сме без мнение.

Задушавам се, че ни промиват
мозъците с чалга и сапунки.
Задушавам се, че за култура
банковите сметки ни са тънки.

Задушавам се, че сме във поза,
от която трудно се измъква.
Задушавам се, когато виждам,
че на улицата наша мръква.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...