Задушница
Черното шалче, в торбичка храна...
Жито и вино, вода, хляб, сълза,
чувство за преходност и за малко вина,
а с тях и цвете да донеса...
На паметник ви гледам, мои обичани,
знам, че "там"сред ангели живеете.
На вас, от снимките, вече приличаме,
само дето по-малко се смеем.
Какво да разкажа, нещата се променят,
но хората - някак - остават си същите.
Добри, малко тъжни, а всъщност - примирени.
Но - всекиму според делата Господ връща.
Черното шалче, в торбичка храна...
Свещица запалвам пред вечния дом.
Счупва се сякаш незнайна стена.
Бъдещето днес коленичи в поклон.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Люска Петрова Todos los derechos reservados
