28 sept 2012, 15:16

Задушница 

  Poesía » Filosófica
625 0 4

Като черни кръстове сред кръстове

пак жените ще разнасят жито

и молитвено ще сплитат пръсти,

ще преглъщат сълзи неизтрити.

 

После ще разтворят пак месали,

кротко ще приседнат на земята,

свещи и цигари ще запалят,

само с мисли ще разкажат за децата.

 

Ще разказват колко са пораснали,

колко са добре и хлябът как им стига.

Да не се тревожи другият под кръста,

ето, взеха къщи вече да си вдигат.

 

Ще си тръгнат с уморени стъпки,

с поглед ще погалят пак земята.

Кръста - не. На кръста са разпънати.

Другият по него ще ги чака.

 

 

 

© Илка Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??