Задушница
Като черни кръстове сред кръстове
пак жените ще разнасят жито
и молитвено ще сплитат пръсти,
ще преглъщат сълзи неизтрити.
После ще разтворят пак месали,
кротко ще приседнат на земята,
свещи и цигари ще запалят,
само с мисли ще разкажат за децата.
Ще разказват колко са пораснали,
колко са добре и хлябът как им стига.
Да не се тревожи другият под кръста,
ето, взеха къщи вече да си вдигат.
Ще си тръгнат с уморени стъпки,
с поглед ще погалят пак земята.
Кръста - не. На кръста са разпънати.
Другият по него ще ги чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илка Димитрова Всички права запазени
