28.09.2012 г., 15:16 ч.

Задушница 

  Поезия » Философска
622 0 4

Като черни кръстове сред кръстове

пак жените ще разнасят жито

и молитвено ще сплитат пръсти,

ще преглъщат сълзи неизтрити.

 

После ще разтворят пак месали,

кротко ще приседнат на земята,

свещи и цигари ще запалят,

само с мисли ще разкажат за децата.

 

Ще разказват колко са пораснали,

колко са добре и хлябът как им стига.

Да не се тревожи другият под кръста,

ето, взеха къщи вече да си вдигат.

 

Ще си тръгнат с уморени стъпки,

с поглед ще погалят пак земята.

Кръста - не. На кръста са разпънати.

Другият по него ще ги чака.

 

 

 

© Илка Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??