23 nov 2018, 23:14

Заглавие...

1K 2 8

Заглавие...

 

Не ме ли познаваш вече?

Заблуда на немечтанията.

Погледни в очите ми,

прочети душата ми...

Виж какво значиш за мен.

Заблуден ангел лети...

В парада на тъмнината.

Искам да знаеш какво мисля.

Нямам идея от къде съм...

Не знаем накъде вървим...

Изсреляни в живота...

като клонки в реката...

плуващи по течението.

Хванати в нищото...

Отивам в настоящето.

Аз ще те нося в себе си.

Ти ще носиш мен...

Но не ти вярвам вече...

Вярвам в мечтите.

В силата на избора ни.

Реалността и фантазията?

Вечната борба, нали...

Но е повече от това...

Само те знаят истината.

Допълват се, обичат се.

Не могат една без друга.

Небето и земята едно са.

Никога не са били врагове.

Кръсници на светлината!

Избират заедно сърцето!

Свалят маските. Парада.

Не ме ли познаваш вече!

Мечтите си ще следвам!

Не ме ли опозна досега?
Мечтите не са тъй далечни...

Погледни вътре в себе си...

Животът усмихва ти се!

Полети към мечтанията си...

Освободи се от клетката си!

Остави го да полети...

Птичето в сърцето ни...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...