Заглавие...
Заглавие...
Не ме ли познаваш вече?
Заблуда на немечтанията.
Погледни в очите ми,
прочети душата ми...
Виж какво значиш за мен.
Заблуден ангел лети...
В парада на тъмнината.
Искам да знаеш какво мисля.
Нямам идея от къде съм...
Не знаем накъде вървим...
Изсреляни в живота...
като клонки в реката...
плуващи по течението.
Хванати в нищото...
Отивам в настоящето.
Аз ще те нося в себе си.
Ти ще носиш мен...
Но не ти вярвам вече...
Вярвам в мечтите.
В силата на избора ни.
Реалността и фантазията?
Вечната борба, нали...
Но е повече от това...
Само те знаят истината.
Допълват се, обичат се.
Не могат една без друга.
Небето и земята едно са.
Никога не са били врагове.
Кръсници на светлината!
Избират заедно сърцето!
Свалят маските. Парада.
Не ме ли познаваш вече!
Мечтите си ще следвам!
Не ме ли опозна досега?
Мечтите не са тъй далечни...
Погледни вътре в себе си...
Животът усмихва ти се!
Полети към мечтанията си...
Освободи се от клетката си!
Остави го да полети...
Птичето в сърцето ни...
© Лили Вълчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря от сърце!
-
Стих-изповед на съкровени чувства! Поздрав!
-
Благодаря ти, Катя! Радвам се, че намина!
-
Красива творба!
-
Благодаря ви от сърце, скъпи приятели! Благодаря... Прегръщам ви! Бъдете здрави и щастливи!
-
Прекрасница - фея на любовта. Това си ти, Лили. Поздравления за чудесната творба!
-
Така е Лили!Присъединявам се към коментарите на Влади и Гавраил!До нови!
-
Красиво си го казала.Да освободим затворените птици от сърцата си.
-
Винаги съм казвал, че пишеш прекрасно за любовта, Лили, защото наистина я чувстваш и носиш в сърцето си. Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
