Заключен дом

Едно огнище незапалено остана,

дори и въгленче не свети там,

из въздуха витае пустота голяма

и подът с килим от пепел е застлан.

В ъглите паяци плетат си мрежи,

лъчите спират се о мръсните стъкла,

сълза очите ми премрежи...

с теб тук някога си бяхме у дома.

И всичко беше толкова различно -

градината, изпъстрена с цветя,

бе някакси епично, романтично,

най-хубавото място на света...

А колко скъпи спомени е скрило

мястото пустеещо сега

и стъпките грижливо е завило

времето под пепелта.

Думите изречени блуждаят,

блъскат се в сивите стени,

а паяците си плетат, нехаят

колко мъка в мрежите им се лови.

Но вече е заключен този дом,

отдавна и в огнището не свети,

сърцето ми, разбито с взлом,

само на гроба  носи ти букети!