Заключен дом
Едно огнище незапалено остана,
дори и въгленче не свети там,
из въздуха витае пустота голяма
и подът с килим от пепел е застлан.
В ъглите паяци плетат си мрежи,
лъчите спират се о мръсните стъкла,
сълза очите ми премрежи...
с теб тук някога си бяхме у дома.
И всичко беше толкова различно -
градината, изпъстрена с цветя,
бе някакси епично, романтично,
най-хубавото място на света...
А колко скъпи спомени е скрило
мястото пустеещо сега
и стъпките грижливо е завило
времето под пепелта.
Думите изречени блуждаят,
блъскат се в сивите стени,
а паяците си плетат, нехаят
колко мъка в мрежите им се лови.
Но вече е заключен този дом,
отдавна и в огнището не свети,
сърцето ми, разбито с взлом,
само на гроба носи ти букети!
© АнеблА All rights reserved.