14 abr 2011, 17:20

Закон за привличането

  Poesía
1.6K 0 21

Закон   за   привличането

 

 

През  тъмните   реки

на  времето те  търся,

познал   гласа  ти  в

ехото  на  нежен стон,

толкова  животи

изживяхме,  а не свършва

присъдата  ми  по  

най-първичния   закон.

Векове безброй, да те

губя и винаги намирам,

свойта  участ  аз отдавна  

 волно  съм  приел,

 към  теб  да  бягам  и 

 никога  да  спирам,

 моя   страстна, 

 светлолика    цел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...