Закъсняла изповед

Така и не посмях аз да се влюбя,

безумно се боях от любовта.

Сърцето си не исках да изгубя

и да ме боли подир това.

Защо не исках да повярвам

в чувствата на някой друг?

Защо не исках да повярвам,

че любовта била е тук?

Така и не разбрах, че те обичам!

Загубих те и после проумях,

че и до гроб сега да ти се вричам,

последната възможност пропилях.

В този миг сълзите са излишни,

проклинам само своя лош късмет.

Не ще възкръснат чувствата предишни

и по-добре да продължим напред.