26.01.2010 г., 10:02

Закъсняла изповед

654 0 0

Закъсняла изповед

 

Така и не посмях аз да се влюбя,

безумно се боях от любовта.

Сърцето си не исках да изгубя

и да ме боли подир това.

 

Защо не исках да повярвам

в чувствата на някой друг?

Защо не исках да повярвам,

че любовта била е тук?

 

Така и не разбрах, че те обичам!

Загубих те и после проумях,

че и до гроб сега да ти се вричам,

последната възможност пропилях.

 

В този миг сълзите са излишни,

проклинам само своя лош късмет.

Не ще възкръснат чувствата предишни

и по-добре да продължим напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...