14 jul 2006, 15:39

Закъсняла любов

  Poesía
1.1K 0 1

Подписвам се със двете си ръце,
че те обичам истински и нежно.
Подписвам се с усмивка на дете,
а бисер скрит в усмивката ми свети.

Намерих без да търся любовта ти -
неизмеримо нежна и така голяма...
Преди години трябаше да е това -
ти малко закъсня, но нищо няма.

А бисерът в усмивката ми свети -
за тебе той ще свети цял живот.
Една любов - голяма и желана -
за мен си ти...
нестихващ шепот... зов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...