То превърна се във сън наяве -
дълго е пътувало към мен...
Пишеш, че не можеш да забравиш
трепета, от спомена роден.
Само не разбрах защо си писал
закъснялото писмо с молив?
Да го трия просто няма смисъл -
времето отдавна те изтри...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
Прекрасен стих!