Днес е моят ден!

Днес съм бяла и щастлива!

Още час и ще си с мен!

Но душата моя пак се свива!

В моя сватбен ден гълъб долетя.

Мило ме погледна, до нозете ми се спря!

Скитал се е из градини, из поля,

за нашата любов голяма истината ми призна.

 На крачето му видях писмото малко!

Думи няколко написал си едва,

думи мили, но изпълнени с тъга!

Колко грешки правим в любовта?

Но сега разбирам, че в живота всичко е съдба!

Но полза вече няма!

Всичко свърши между нас.

С него днес ще тръгнем двама,

ще се слеят и сърцата наши в този час!

Закъснялото писмо ще пазя!

До сърцето скрито ще стои.

И за теб ще ми напомня онзи гълъб,

който винаги ще пълни очите мои със сълзи!