9 сент. 2009 г., 14:19

Закъснялото писмо

1.2K 0 1

Днес е моят ден!

Днес съм бяла и щастлива!

Още час и ще си с мен!

Но душата моя пак се свива!

 

В моя сватбен ден гълъб долетя.

Мило ме погледна, до нозете ми се спря!

Скитал се е из градини, из поля,

за нашата любов голяма истината ми призна.

 

 На крачето му видях писмото малко!

Думи няколко написал си едва,

думи мили, но изпълнени с тъга!

Колко грешки правим в любовта?

 

Но сега разбирам, че в живота всичко е съдба!

 

Но полза вече няма!

Всичко свърши между нас.

С него днес ще тръгнем двама,

ще се слеят и сърцата наши в този час!

 

Закъснялото писмо ще пазя!

До сърцето скрито ще стои.

И за теб ще ми напомня онзи гълъб,

който винаги ще пълни очите мои със сълзи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Бузова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...