Сияе залезът ален,
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален,
в очакване на тишината.
Природата заспива навън,
в прегръдката на отдиха пленена,
унесена от кротък сън,
изчезва болка, мъка стаена.
© Георги Todos los derechos reservados