Залез
782
0
1
Сияе залезът ален,
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален,
в очакване на тишината.
Природата заспива навън,
в прегръдката на отдиха пленена,
унесена от кротък сън,
изчезва болка, мъка стаена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
